Thursday, February 24, 2011

*Мастикова смола



Мастикс (на латински: mastix, от гръцки μαστίχα (mastichḗ - смола) е благоуханна смола от дървото Pistacia lentiscus, което вирее в средиземноморските страни, в частност  ендемична разновидност на това дърво вирееща само на о-в Хиос.

От този скромен и непретенциозен храст жителите получават уникален продукт, перлени капки от сладкоуханната дъвчаща смола, представлявала толкова ценна стока през античността и ползвала се с такава популярност в харемите на Османската империя.

Още от античността множеството приложения на мастиковата дъвка са били известни на историка Херодот и на бащата на медицината Хипократ. Древни текстове, включително тези на Плиний, Диоскуридите, Теофраст, Гален и Аполодор, съдържат информация за лечебните свойства на мастиковата дъвка срещу бяс, змийски ухапвания, кожни заболявания. Те се споменават също така в около 30 рецепти от по-нови времена, като мнозина съвременни експерти смятат, че тя заслужава сериозното внимание на фармацевтичните компании. Това мнение се подкрепя от личните впечатления на пациенти, които свидетелстват за облекчаване на заболявания с кожни и стомашни оплаквания, диабет, астма, високо ниво на холестерин, заздравяване на язва.
Освен медицинското й значение, сакъзовата дъвка е имала редица икономически приложения през вековете, в дейности толкова разнообразни, като балсамирането на мумиите на египетските фараони, до правенето на ароматични клечки за зъби за устите на римските матрони. С разтопена смес от пчелен восък и смола от сакъзово дърво са били разбърквани и боите от естествен произход, с които са били рисувани Фаюмските портрети.
На самия остров Хиос дървесната смола е широко използвана в местното готварско изкуство, включително и за приготвянето на мастиков сладолед, бисквити, кексове и др. Освен за сладка и десерти, ароматичната смола също е съществена съставка на редица алкохолни напитки - ликьори, ароматизирано узо и арабската ракия арак. Гръцката православна църква получава много от ароматизираните вещества и тамяни, използвани по време на църковната служба, от смолата на сакъзовото дърво. С мастикова смола в Цариград и другаде се е приготвяло "бялото сладко" с ванилия, което се сервира и като официална почерпка на гостите на Вселенската патриаршия. То добило особено популярност благодарение на хиоските сладкари, които отворили първите традиционни сладкарници в Галата в Истанбул. След Хиос употребата на мастика е най-разпространена на остров Крит, може би защото там са се съхранили много гастрономични навици от епохата на арабското и турското владичество. Почти всички празнични хлябове и сухари се ароматизират с мастикова смола.

Пълна статия и Източник: http://www.euro2001.net/issues/5_1998/8BR98F2.htm

Наскоро научих, че в захранка за шарани може да се сложи мастиково масло за успешен улов.

Мастиково бяло сладко


Мастикови макарони


No comments:

Post a Comment